€0.00 / 0.00 лв.
Безграничното в граници
Светът на изкуството е магия! И си мисля, че то се ражда, когато оставиш на вдъхновението и въображението да те водят. Казвам се Цения Вадим Лазаркевич и съм интериорен дизайнер по професия. Рисуването е страст, която имам от дете, може би съвсем не случайно, предвид творческата среда, в която съм отраснала – баща и дядо художници, а майка ми – фотограф. В тази атмосфера на духовност аз съм изграждала светоусещането си и отношението си към света на изкуството. Времето, което прекарвах в ателието на баща ми, за мен беше магично.
Там се случваха чудеса! Наблюдавах как с четка в ръка и множество боички, разпръснати около него, той създава върху белия лист приказни и вълшебни светове, създава нови измерения. Всеки път щом открехвах вратата на стаята, в която твореше се пренасях в този свят и той оживяваше пред очите ми.
В един по-късен етап от живота ми, именно пламъкът, запален в мен от родителите ми, ме насочи към изучаването на моден, индустриален и архитектурен дизайн. Вярвам, че въображението е това, което твори и изобретява. Мисълта за това как от тази необятна и невидима за окото вселена, аз мога да създам и реализирам материален еквивалент, ме вдъхновява всеки път, при всяка задача, при всеки проект, защото пътят на търсенето и възможностите е безкраен! В моята работа следвам принцип, който не се подчинява на норми, стандарти, условности и рамки, защото във фантазията те не съществуват. За мен предизвикателството е да вкарам идеята в граници, да я структурирам и да ѝ задам параметри – точни и прецизни. Да ѝ придам форма и да я облека в подходящ материал! Затова и съм избрала като мото зад бранда ми да стои мисълта на Дмитрий Шостакович: „Без творческо мислене, няма оригинално изкуство“.
Историята на Valdio's
VALDIO’S е марка, създаден от мен с огромно желание да разработвам дизайнерски интериорни и екстериорни проекти, разнородни и уникални изделия, продукти за дома и градината, декоративни пана, осветителни тела и други. С течение на времето се осмелих да поема по един нов път – път, вдъхновен от семейните ценности и традиции, а именно да съхраня и популяризирам изкуството на моя дядо.
Създадох VALDIO’S KIDS, следвайки една моя мечта и мисия. Бранд, зад който стои историята на моето семейство и в частност творчеството на художника Вадим Лазаркевич, известен на публиката с незабравимите и впечатляващи илюстрации за деца. В този мой проект представям едно уникално изкуство, създавано с огромна любов, неоспорим талант и обич към децата. Изкуство, притихнало във времето и пространството….сгушено в сянката на миналото, сякаш търпеливо изчакващо своя нов и различен прочит, да бъде представено под съвсем различна светлина и фокус. В следващите редове ще ви запозная по-отблизо с историята на моя дядо.
Кой е Вадим Лазаркевич?
Вадим Лазаркевич е роден на 28.02.1895г. в град Белая церков – днешна Украйна, в семейството на генерал Вадим Константинович и Екатерина Петровна, потомствени дворяни, чийто произход има също и полско – литовски корени. Във фамилията има утвърдена традиция за военна кариера, по-конкретно – в артилерията, което е отбелязано и на семейния герб, върху който са изобразени стрела, полумесец и отдолу два кръстосани топа. Дядо ми завършва Втори кадетски корпус през 1913г. в Петербург, но се оттегля от този семеен път и постъпва в Петербургската академия в клас по художествена архитектура. Две години по-късно е мобилизиран и прекъсва обучението си. Въпреки това, дори и на бойното поле не изоставя страстта си към изкуството и успява между атаките да рисува епизоди от войната и военния бит. Следват пет години сражения. През 1920г. попада в Крим като част от състава на Донската армия, изтласкана към морето след ожесточени битки. След няколкократно отхвърляне на евакуираните войници от различни пристанища, дядо ми, брат му и баща му се озовават в Поморие, откъдето с каруци стигат до Несебър.
Майка му и сестра му обаче, остават в Русия и семейството никога повече не се събира. Старият морски град е мястото, където мъжете Лазаркевич се установяват в България – те се занимават със земемерна дейност и учредяват инженерно бюро. Самият Вадим-младши рисува рекламни табели за магазини, като още с първата предизвиква сензация. Бащата купува два фотоапарата, с които работи като професионален фотограф. Тук е моментът да вметна, че именно на него дължим документирана атмосферата на старинния Несебър. Впоследствие си купува къща в града и остава да живее там до края на живота си. А двамата братя, Вадим и Алексей, се преместват в София. Със спечелването на конкурс на издателство „Паскалев“ се бележи блестящото начало на творческата кариера на художника.
Следват множество сътрудничества с едни от най-емблематичните имена в българската детска литература като Ран Босилек, с когото имат изключително силна и плодотворна връзка. Партнира си още с Асен Разцветников, Елин Пелин, Леда Милева, Ангел Каралийчев, Димитър Стоевски, Батко Златко, Калина Малина и още много други. В съзнанието на поколения българи изплуват най-веселите и мили детски спомени само като чуят заглавия като „Гъбарко“, „Медената пита“, „Работна Мецана“, „Сватбата на Червенушко“, „Веселите футболисти“, „Патиланско царство“ и други. Освен стотиците илюстрирани книги, Лазаркевич работи съвместно с над 35 детски издания, най-познатите от които списанията „Детска радост“ и „Светулка“. Не случайно го наричат „художникът, почти вълшебник“.
Забележителните герои, родени на белия лист, са неотлъчни другари в радостни игри и приключения, които отварят вратите към въображението. Именно през тези врати минава и баща ми, Вадим Лазаркевич-син. Наблюдавайки от ранна възраст целия процес, бива бързо заинтригуван, в него се запалва онова огънче в душата на твореца и започва постепенно да взима участие в художествената дейност. Той също се „заразява“ с любов към изкуството, която впоследствие предаде и на мен. Това е и причината, поради която за мен е от огромно значение това несметно богатство да устои на времето, за да имат шанс да се докоснат до него колкото се може повече хора, малки и големи.