€0.00 / 0.00 лв.
Вадим Лазаркевич (1895-1963) е роден в Белая Церков в Украйна, в семейство на потомствени дворяни, чийто произход освен руски, има също и полско-литовски корени. Баща му е генерал от руската армия, а майка му е завършила Музикалната консерватория в Киев. Учи изобразително изкуство в Художествената академия в Петербург. Не се дипломира заради избухването на Първата световна война, когато е мобилизиран и заедно с баща си и брат си е на фронта. През 1920 г. тримата попадат в България като част от състава на Донската армия и се установяват тук. Майка му и сестра му остават в Петербург и семейството никога не се събира. В България В. Лазаркевич пребивава до края на живота си и работи като художник-илюстратор. Снимка: Архивен фонд на БНР.
Цения Лазаркевич е родена през 1974 г. в София. Изучавала е моден, индустриален и архитектурен дизайн. По професия е интериорен дизайнер. Създава собствен бранд VALDIO’S за разработване на интериорни и екстериорни проекти, изделия за дома, декоративни пана, осветителни тела и др., както и на VALDIO’S KIDS – серия предназначена за деца, вдъхновена от творчеството на художника Вадим Лазаркевич.
– На 28 февруари се навършват 130 години от рождението на художника Вадим Лазаркевич – човека, илюстрирал детството на поколения българи. Вие сте негова внучка – разкажете малко за семейството, някой рисува ли.
– Творческа е атмосферата в цялото семейство, така че е естествено да има приемственост и в поколенията. Ако се върнем назад във времето – ген. Лазаркевич, бащата на моя дядо, установявайки се да живее тук, става фотограф – на него се дължи документирането на църквите и къщите на стария Несебър. Моят баща (Вадим Лазаркевич – младши) също беше художник – изключителен график, завършил е Художествената академия. От малък е наблюдавал работата на баща си, а в по-късна възраст му е и помагал. Леля ми – неговата сестра, също рисуваше много добре и работеше като ретушор към БТА. Професионалният и творчески път на моите родители – баща художник и майка фотограф, е свързан със Студията за аудиовизуални средства към Съюза на българските филмови дейци. Може би защото съм израснала сред такава среда, лично за мен рисуването е било страст още дете и се превърна в избор на професия. Една съществена част от мисията ми на творец е преплетена с популяризиране наследството на моя дядо – художника Вадим Лазаркевич, поради което поех предизвикателството да създам собствен бранд VALDIO’S KIDS, давайки един нов, по-различен, прочит на неговото изкуство. Сестра ми по професия е биолог, но както тя, така и нашите деца също имат афинитет към изобразителното изкуство и фотографията.
– „Ако някой се заеме да проследи историческото развитие на илюстрацията за деца у нас, ще види, че нейното начало се слага от руснака Лазаркевич, който по политически причини избира България за своя втора родина“, казва големият Илия Бешков за Вадим Лазаркевич. Имал ли е проблеми след решението си да остане у нас?
– Проблеми е силно казано. Все пак обществото е приело цялата тази емигрантска вълна, давайки възможност на всички тези хора да живеят тук, да работят, да се интегрират. Въпреки трудностите в началото дядо ми е успял да се наложи като име единствено благодарение на безспорния си талант, не е имал никакви протекции или ходатайство. През годините не е бил преследван, но не е бил и толериран – бил е под някакво наблюдение, имайки се предвид произхода на семейството.
– Работил е с най-големите детски автори у нас – Асен Разцветников, Димитър Стоевски, Батко Златко, Елин Пелин, Леда Милева, Ран Босилек, Чичо Стоян, Калина Малина и мн. др., но е илюстрирал и детските книги на Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич и др. Знаете ли защо толкова го е вълнувал детският свят?
– Той е имал многопластов талант. Кой знае – може би на друго място, при други обстоятелства, е можел да го развие и по някакъв друг начин. За да създава човек творчество за деца, е нужна богата душевност, доброта, разбиране и обич към децата. Според мен съдбата го избира да прояви и разгърне този талант именно в детската илюстрация поради тези качества. Благодарение на това той оставя едно неимоверно ценно културно наследство.
– Илюстрира над 500 книги, а когато стига до пенсия, от СБХ му я отказват: не внасял всеки месец 12% от своите хонорари. Това ли е истинската причина?
– Вярно е, че му е била отказана пенсия, вероятно с подобен мотив.
– Разкажете за „по-сериозната“ литература, която е илюстрирал.
– Името му се свързва основно с детски книжки и списания. Има обаче и илюстрации към други произведения, например много интересен е цикъл илюстрации към „Фауст“, които никога не са били публикувани. Всъщност по-малко известно е, че творчеството му е изключително разнообразно и включва редица други жанрове – живопис, графика, комикси, библейски сюжети, рекламни материали и др.
– Военните му рисунки – от участието му в Първата световна, не са представяни пред българска публика. Къде са те?
– Докато е бил на фронта, не изоставя страстта си към рисуването. Между военните действия е успявал върху бележника да пресъздава това, което го е впечатлявало, епизоди от войната и военния бит. Според мен, това е много ценно, защото показва как душата на твореца пречупва заобикалящата го действителност и изтласква на преден план дълбока хуманност и човещина. Тези ескизи се съхраняват в семейния ни архив.
– От издателство „Миранда“, които вече имат 5 тома с илюстрации на Лазаркевич, планират още един по повод юбилея – с три приказки. Попитах ги с какво е различен този художник и как обясняват интереса към него до днес. „Вадим Лазаркевич обича децата. Рисунките му излъчват мекота и доброта. И днес в тези вълчи времена хората усещат тази доброта и си купуват книгите с негови илюстрации“, е отговорът им. Вие в какво откривате магията на рисунките му?
– По мое мнение магията идва от изключителната одухотвореност и колоритност на образите. Те пленяват, очароват, затрогват. Героите – няма значение дали са мечки, вълци, зайци и лисици, или мънички мишлета, гъбки и калинки, буквално оживяват пред погледа и очакваш да проговорят. Съчетание на изящен рисунък, прецизен детайл, непреходна естетика и полет на въображението.
Източник: Вестник „Трета Възраст“